Бъдещето е наше, само ако го пожелаем

Искаме, или не искаме – сме българи

Раждането на Българското училище в Сан Диего,
Заченали го на кафе и вита баница
Закърмили го с мисълта Езикът е ключ към Света!

Евгени Веселинов, ОБЗОР BulgariCA

Имало едно време … казвали наши емигранти в Сан Диего дълго време …
Няма време … отговорили пак наши емигранти, пак там, за кратко време
Така си бъбрили, тропкали по масата, пийкали си кафенцето и си сдъвквали поредното парченце от вкусната домашна баница на Ели.
И изведнъж чудото станало – разбрали, че верно няма време.
За какво? За език, става въпрос за нашият роден мил български.
И то не точно за него, а и само за него.
Така не се знае кой точно „дръпнал шнура”, но в затъмнението се родило прозрението.
Ще правим школо! Ако щете даскало, та чак училище.
Така рекли, па допълнили по-така защото.
Защото сме българи, искаме или не искаме, родени и израсли в България, там сме учили, обичали, мразили, мечтали…..
Но се оказахме тук в Сан Диего един прекрасен град, всеки по негово си желание или причина или просто за да опита нещо ново, интересно и различно.

Кои бяха ентусиастите?

С Нина Якова, Станимира Ненкова и Петър Вутов на чашка кафе и баничка със сиренце разговаря Евгени Веселинов

Евгени Веселинов – В: Как го заченахте това пусто даскало?
Нина – О: Много спонтанно. Бяхме на поредното нашенско гости, пийвахме си кафенце и хапвахме домашна баница.
Говорехме си за времето, което тече доста бързо. За пропуснатите неща тук.
и вечната тема България- такава, каквато е в спомените ни, мислите ни и мечтите ни. С тревогата и радостта за близките и нашето желание, децата ни да не я забравят.
И нормално се заговори и за училище, за срещи с българи.
Да събираме хората, децата.
Така започна цялата работа – на маса , но без вино и ракия! Като сега – баница и кафе.

В: Не е ли лудост на американчета, защото на повечето децата са тук родени, да предаваш български език, който се говори само от 10 милиона по света?

Станимира – О:  Ние вярваме, че езикът може да обедини хората в една общност и преобрази живота им. С тази идея създадохме българско училище в Америка, в една държава, която е символ на хармоничното единство между множество култури и етноси. Едно българско училище по естествен начин се вписва в това многообразие със стремежа си да съхрани и запази живи връзките с родината. Нашите деца са хората, които ще се обогатят от това многообразие, от възможността да четат, пишат и говорят на два езика-английски и български, от възможността да вземат най-доброто от двете култури и да го използват в духовното си самоусъвършенстване. Идеята ни е скромна – да оцелee езикът на нашите бащи. Ако заедно с това успeeм да дадем на децата си едно от най-ценните човешки умения – да изразяват себе си чрез словото и да запазят жива връзката между поколенията, целта ни ще e постигната.

В: Нека мъжът да каже две думи. Пепи, как точно „звънна камбаната”?
О: Петър Вутов: Началото бе сложено с едно писмо в интернет, в което бе направено съобщение към всички българи в Сан Диего, които биха желали децата им да учат български език. Казахме им каква е основната цел на училището. Предложихме база, квалифицирани учители и хора, които са съгласни да помагат за осъществяването на тази идея. Определихме срокът на обучение, възрастта на децата и цената

В: Какво трябва за едно училише? Кой всъщност го „захрани”?
О: Хора които искат да го има. Родители, учители и хора готови  да работят за идеята.
Да се надяваме, децата да са тези, които след време ще осъзнаят, че е било добре , че са получили едно богатство, което няма стойност –един език  и една  клутура- чиито наледници са. Всъщност българите  в Сан Диего създадоха училището.
Без помощта – финансова и морална на тези които подкрепиха идеята и я подкрепят
Училище нямаше да има, то нямаше да съшествува поне в този вид.

В: Какъв е официалният формат на формированието?  Как и кога „кръстихте българското бебе с най-много родители” в Сан Диего?
О: За да има юридическа и финансова основа според законите в USA,  за да поддържа дейността на училището,  наред с това да прави реални срещите с хора на изкуството, културата, бе регистрирана -Фондация за Образование и Култура Васил Левски.
Името беше дадено на първия БГ празник, който отпразнувахме в училишето. Беше на пикника послучай 3 март 2007 година след първото празненство в БГ училище.
Имаше и др предложения за имена, на Светци, но избрахме независимо. Не си спомням кой предложи името на Левски, но гласувахме  и то бе наречено единодушно Васил Левски. Сега си мисля че нищо не е случайно. „Дързост и постоянство” от всички.

В: Кои са даскалите?
О: През трите години с голяма старст и професионализъм преподават учителките  Станимира Ненкова и Ирина Томова, Розалина Христова,  Дора Ямболииска, а когато се налагаше Албена Калчева, Славицa Стаменова, Катя Сярова и Ирина Вутова

В: Какъв е резултатът от тези три години?
О: Децата напреднаха с буквите и знанията. Малките започнаха да четат ,думи, изречения, да пишат съчинения. Да пишат. За това кратко време, което отделяме за бълг език тук, те напреднаха неимоверно много. Но, най-вече сме благодарни на родителите с тяхното постоянство.

В: Българчета, какво искате пък вие сега! Предполагам не сте спрели до там с детските веселби?
О: Напротив! Засилиха се! Последваха празненство на 24 май-къдто децата разказаха за историята на наши царе поднесен по един неимоверно интересен сценарии. Малките пяха с българските букви в ръце. Всичко това подготвено от учителите. Мехлем за душата. Почти невъзможно е да научиш детето у дома.
Имаше и уроци на открито – истории за водорасли , но пак на български …Розалина(учителката) е биолог по образование.
Хелоин, Коледа с наша коледна трапеза.
Имаше и не само на маса. Например срещата в училишето с един прекрасен човек дядо Ангел Козарев. Лекар по образование с богата култура. Неговият разказ за Българските традиции и истории от родният му край  на един красив и живописен Български език е незабравим.
Още децата дариха книги за болни дечица в „Children’s Hospital”в СД.

В: Как се оправяте с финасите?
О: Непрекъснато търсим хора, които могат да ни дарят с каквото могат – средства, опит, талант, работа, желания и стремежи за да можем да се радваме само и единствено на хубавото в този  живот.
През последната година освен училището, което продължи да работи,
Фондацията спомогна да се осъшествят интерсни  срещи.Празнеството за 3 март 2008г кадето гостуващите изпълнители дариха таланта си в помощ на училището.  Среща с автора на книгата „18%сиво” Захари Карабашлиев . Започна работа Лит. Клуб
Опитваме и с мероприятия. Прожекция на филма на Пламен Петков „Освободителите на България”. Концерт на феномена Теодоси Спасов. Беше страхотно.
Та така, всичко е за да ни е хубаво, да не забравяме България, да усещаме дъха и и запазим душите си.

В: Накъде – бъдещето?
О: Бъдещето го искаме, но в нашия случаи то зависи и от това, дали и другите хора го желаят, такова каквото ние го виждаме. За нашите деца, за нас самите и всеки българин тук в САЩ.

В: Благодаря на всички вас! Здраве, късмет на вас и дечицата! Къде хората да получат повече информация?
О: Евгени, знаеш ли, че ти си първата медия, която пожела да разговаря с нас. Прави ти чест! Много харесваме твоите материали и сме изключително благодарни, че си тук, и че те има. Знаем какво правиш и ти в Ел Ей. Бяхме на шествието за сестрите в Либия, което прави! Ами какво повече от това?!
Няма значение –  и когато може. За пари, за без пари, просто ей така, както дойде, както може.
Най-лесно информация за нас може да се намери в интернет.
www.bgschool-sd.org
www.levskifoundation.org