Когато не знаеш от къде да започнеш

Денс-дивата НОРА разцепва подиумите в Ню Йорк, търси грешките в себе си, вае тяло с йога и танци и се възхищава на българите в САЩ

noramusic-1112

Чувствам топлината , с която съм се родила и която винаги ще е в мен където и да съм. ФОТО:Архив

Намираме се в един от топ-клубовете на Ню ЙоркM2 Ultra lounge– обявен и за най-голям.

Имаме среща с Нора Дончева, певица, танцьорка и още нещо.

Изчакваме чинно да мине нейното участие, което кара публиката, особено мъжете, да стоят близо до сцената.

Няма седнали. Всички лудеят на дансинга.

Странно, но при мен на бара се преплитат чувства – удволствие и гордост, със завист и ревност.

Ето, нашенка е, успяла, но защо трябва да дава това на американците?

Така набързо ми идват и въпроси, които ще и задам след броени минути.

Ще ми се да „открия разликите”, както се казва в игрите по вестниците.

А те като че ли са въртят около едно и също – дали си гледаш, и дали обичаш работата си.

Дали освен джобове на панталона, имаш и нещо в най-горната част на торса.

Сега ще разберем,  дали Нора, която си няма джобове, е успяла да превърне работата в удоволствие и начин на живот.

На всичкото отгоре, дамата Нора, си позволи да ме покани и на вечеря.

Аз бях леко казано шокиран!

Но след като ми каза, че така „трябвало да правим всички българи, без значение на пол и положение,” взе та ми олекна.

Но първо реших да си свършим работата – да ни каже нещата от живота.

1. Здравей Нора! Поводът да те потърсим е обещаното интервю от теб.

В материалът, който излезе за теб, разбрахме, че има съвпадение на имена и разминаване на личности.

Е, кажи сега, кой е твоят Димитър Ковачев, а не Фънки?

Здравейте българи (смее се…)

Здравей Евгени! Много ми е приятно! Добре дошъл в Ню Йорк!

Да. „Моят”Димитър Ковачев е един от наи-известните композотори в България. Тойе писал песни за почти всички големи звезди – Лили Иванова, Петя Буюклиева, Росица Кирилова, Венета Рангелова, Маргарита Хранова и много други. По случайност има същото име, като прословутия Фънки от Мюзик Айдъл. Но нямат абсолютно нищо общо! Музиката, която пише Митко е наистина супер и фънки, но не му казват така, като неговият съименик от България. А и той сега живее в САЩ.

2. Разцепваш нощните клубове в Ню Йорк. Бях свидетел на итересни сцени около теб. Как се случи това? Как успя да “отхапеш парче от голямата ябълка?” Какво е типично за музиката ти?nora-bulgarica

Много точен въпрос. Аз съм ти казвала – обожавам твоят журналистичен стил. Знаеш, че не съм по интервютата. Не мога да кажа, чак, че ги разцепвам, ти пък, но определено съм създала шум (BUZZ) около името си. Така, както имам шанса да пея в топ-нощният джаз клуб, така и в наи-големия денс-клуб в Ню Йорк. Стиловете са различни, но едно нещо обединява музиката ми – песните и повечето аражименти са мои. Аз ги записвам в своето студио и ги издавам на моят лейбълИърн-Л Рекордс (E-Turn-L Records). Само хауспарчетата ми са на други продуценти и лейбъли.

3. Твоята музика не е така типична за балканите, за български изпълнител. Как реши да правиш този стил?

По принцип това не е нищо ново за нашата страна. Много фолкпевици пеят в такъв стилл.

nora-i-love-new-york-111Но аз просто живея в Ню Йорк и пея на английски.

Тук моите интереси са доста широки,тъйкато съм израстнала в България, където денс-музиката винаги е доминирала. Спомням си,че след като навърших 17 години бях на дискотека 8 дни в седмицата. И не пипвах алкохол. Само танци. Но мечтата ми беше да пея в Америка – и се сбъдна. Когато дойдох тук хаус-вълната беше отминала и сега по радиото почти няма станции за електронна музика. Болшинството са рап, рок и поп. Моят стил е поп, в които вплитам български фолкорни мотиви – наречи го поп-фолк, ако желаеш. Но в Америка фолк е кънтри-то. И затова Американците смятат нашата фолк музика за джипси – циганска. Всичко което звучи българо-сръбско-румънско-унгарско за Американците се води “джипси мюзик – дразнещо, но факт. (подвиква и размахва ръце) Така че колкото и да се гордеем с нашата изтънчена и уникална фолклорна музика – тя спада в класификаця “джипси за тези тук. Поне в Америка. Поне за тези хора, които аз познавам от клубовете, от поп-средите. Нещо сме изпуснали за да покажем по-нашироко уникалноста и богатството  на нашите ритми и тонове.

4. Стига ли само глас за певеца в САЩ? Какво още и как да го представим?

Глас определено е много важно. Много е важно да има интелигентност на звукоизвличането и фразировката. Но и това не е достатучно. Най-важното е да не турсиш грешка в другите, а в себе си. Тази формула за успех важи за всички други кариери – така че в краяна краищата характерът на артиста е това което го прави обичан и забелязан от публиката и задкулисните фигури в музикалната индустрия в Америка.

5. Какво чувстваш когато чуеш “България”?

Чувствам топлината , с която съм се родила и която винаги ще е в мен където и да съм. Имах момент на слабост един ден, както предполагам всеки българин в Щатите. Доста се замислих за това откъде идвам и колко дълъг път съм извървяла. И така се вдъхнових да напиша песента “Никой не ме познава по-добре (“Nobody knows me better”),  в която се казва:

(подава ми листче с текста)

When you don’t see the ending
When you don’t know where to start
When life don’t seem to make no sense
and your dreams are not on the chart.

Just take a breath and slow down
Open up and look into you.
Look deep inside and you will find
all the things you always knew.

My state of mind is weak now.
I hope that it doesn’t last.
I just look back and I feel the power
streaming from my past.

6. Пяла ли си само пред родна публика?

Да, много пъти в България и два-три пъти в Ню Йорк. Имаше голяма разлика във възприятието. У нас хората знаеха песните ми от радиото. А тук, когато пеех на английски ме гледаха в неудомение, защото не са чували песните. Но едно нещо, което публиката от всяка националност оценява в мен – това е енергията и позитивност, които явно успявам да излъча.

7. Имаш убиийствено тяло. Природа, или още нещо

Право в десетката! Любим въпрос. С гордост ще извикам: Природа ! Останалото е постоянство! След този въпрос би трябвало по-добре да отговоря и на други! (смее се)

8. Какво ще препоръчаш на български артисти, които искат да успеят и идват в Америка за да блеснат? Възможно ли е това, как и къде?

Когато дойдох тук от България си въобразявах, че съм Номер 1, но бързо осъзнах,че на всеки ъгъл има по една Уитни Хюстън, която не знае какво да прави с таланта си. Ако български артист иска да успее в Америка – той трябва да живее тук и да почувства дали е достаъчно конкурентно способен или не. Ако е – тогава трябва да дерзае и да не се отказва. Началото е винаги много трудно.

9. Ако трябва да избираш, и имаш възможност, кой да прибереш, между болен съзтезателен кон и свежа църкаща мишка кое ще вземеш?

Кон ли ? Ти виждал ли си нашите нюйоркски апартаменти ?

nora-ny-ny-doc

Когато имате проблеми в Америка – съберете се с други българи…това е трябвало да напишат на мократа фланелка …но нямали кирилица. ФОТО:Архив

10. Нещо за финал – може би за  българите в САЩ!

Преди няколко години пях на един концерт в Манхатан организиран от моята прятелка Боряна Павлова, на които 80% от публиката бяха българи. От сцената, която беше доста високо аз виждах всички като на длан. Огромната зала беше пълна с одухотворени лица, очите им излучваха култура. Аз не бях виждала толкова българи на едно място, откакто напуснах България. Тази гледка ми напомни коя съм и кои са моите сънародници и колко по-изтънчени сме ние в сравнение с масата Американци. Когато имате проблеми – съберете се с други българи и споделете болката си, посетете културно меропрятие – кино, театър или просто се нафиркайте заедно… (вика и се радва на средата на улицата)

Всичко ще изглежда не толкова ужасно на другия ден.

Истината е, че никой не може да ни съчувства повече, отколкото един българин. В наи-лошия случай – руснак, защото манталитетите ни са еднакви.

11. Къде може да се намери повече информация за теб? Интернет, медии?

Всичко за мен можете да видите на моя уебсаит.

12. Нора, да ти благодаря, да ти пожелая здраве, късмет и успех! А сега наздраве! (вече сме седнали в един приятен ресторант в Манхатън)

И аз благодаря! Много ми е приятно да контактувам с българи! Искрено пожелавам на всички наши хора тук, тези две неща, които ти каза! Защото те са ми любими – здраве и късмет!

Но, искам да добавя – не се изоставяйте един друг! Няма кой!!!

Нора Дончева

nora-222

родена: София, пристига в Америка – 1992

обучение: Руска гимназия, Консерватория – специалност „пеене” в класа на Ангел Заберски, Berklee college of music – Boston

работаВиена, Австрия; Ню Йорк
хоби – фото и видео

поддържа тяло – по два пъти седмично – йога и танци

семейно положение – неомъжена
фаворити в музиката и киното – Лили Иванова, Уитни Хюстън(Whitney Houston), Дженифър Лопез(Jenifer Lopez), Уди Алън (Woody Allen), Уейн Брейди(Wayne Brady), Лари Дейвид(Larry David), Коен Брадърс (The Cohen Brothers)
Кара кола – „като манячка”

4 comments for “Когато не знаеш от къде да започнеш

  1. MAGI HRISTOVa
    05/13/2009 at 10:15

    E, ZDRAVE I KASMET KRASAVIZE ! JELAQ TI GO OT SARZE!!!

  2. desislava
    08/29/2011 at 03:26

    perfect!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  3. desislava
    10/24/2011 at 02:34

    SUPER SI.BRAVO.Takiva balgari triabva da ni slaviat v chujbina…

  4. petar ivanov
    08/17/2012 at 11:05

    super si!